Какво означава правният термин запор?

Какво означава запор?

Запорът е правно действие (обезпечителна мярка или способ за принудително изпълнение), чрез което се налага забрана на един длъжник да се разпорежда със свои движими вещи, парични средства по банкови сметки, трудово възнаграждение или други вземания от трети лица. Целта е да се „замрази“ имуществото, за да се гарантира, че кредиторът ще може да удовлетвори вземането си от него. Тъй като предоставените извадки от източниците не съдържат легалната дефиниция и процедурата за налагане на запор, тази информация е базирана на общата правна теория и може да бъде проверена независимо.

В кои закони и нормативни актове се среща?

Процесуалните правила за налагане, действие, обжалване и вдигане на запор са уредени основно в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) – при събиране на частни вземания от съдебен изпълнител, и в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) – при събиране на публични задължения (данъци, осигуровки, глоби) от публичен изпълнител. Запорът на движими вещи и вземания се отличава от „възбраната“, която се налага само върху недвижими имоти. Тъй като в подадените текстови извадки липсват конкретните разпоредби за запора, точни членове не могат да бъдат цитирани въз основа на тях.

Свързани понятия

възбрана, длъжник, взискател, ЧСИ, несеквестируемост