Какво означава терминът данъчен период в правото?

Какво означава данъчен период?

Данъчният период е точно определен от закона интервал от време, след изтичането на който за дадено физическо или юридическо лице възниква задължението да установи, изчисли и декларира размера на дължимия данък, както и да го внесе в държавния бюджета. В зависимост от вида на данъка, този период може да бъде месец (например при ДДС), тримесечие или календарна година (например при корпоративния данък и данъка върху доходите на физическите лица).

В кои закони и нормативни актове се среща?

Понятието е фундаментално за цялото данъчно право и се регламентира от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

В ДОПК например е дефинирано производното понятие “данъчна година”. Според § 1, т. 41 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, по отношение на многонационалните групи предприятия това е периодът, за който крайното предприятие майка изготвя своите финансови отчети. Терминът се използва и в контекста на международния арбитраж за избягване на двойното данъчно облагане, където в резюмето на решението се описват “съответните данъчни периоди” (чл. 134т, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс). В ЗДДС подаването на справка-декларация се извършва стриктно обвързано с “данъчните периоди за отчитане на данъка” (чл. 115, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗДДС).

Свързани понятия

данъчна основа, облагаем доход, ЗКПО, ЗДДС, ДОПК