Какво представлява данък върху недвижимите имоти?

Какво означава данък върху недвижимите имоти?

Данъкът върху недвижимите имоти (известен в практиката като “данък сгради”) е задължителен, пряк и ежегоден местен данък. С него се облагат притежаваните от физически и юридически лица недвижими имоти (сгради, самостоятелни обекти в сгради и поземлени имоти), които са разположени в строителните граници на населените места в страната. Данъкът се заплаща в бюджета на общината по местонахождението на имота, като задължението тежи върху собственика или върху лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Тъй като в предоставените извадки липсва пълната материалноправна уредба, дефиницията е въз основа на общата данъчна доктрина.

В кои закони и нормативни актове се среща?

Този данък е детайлно регламентиран в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Размерът му се определя с наредба на съответния общински съвет в предвидените от закона граници, въз основа на данъчната оценка на имота (за физическите лица) или отчетната му стойност (за предприятията).

Освен самия данък, собствениците и обитателите са задължени да заплащат и местна такса за битови отпадъци (такса смет). Според § 1, т. 45 от допълнителните разпоредби на ЗМДТ, таксата се разпределя между “ползвателите на услугата в имота”, към които се причисляват собствениците, лицата с учредено вещно право на ползване, наемателите, както и обитателите по смисъла на Закона за управление на етажната собственост.

Свързани понятия

местни данъци и такси, данъчна декларация, данъчно облекчение, право на ползване