Какво означава вещното право на ползване на имот?

Какво означава право на ползване?

Правото на ползване е ограничено вещно право върху чужда вещ (най-често недвижим имот). То дава юридическата възможност на своя титуляр (ползвател) да упражнява фактическа власт върху вещта, да я използва съгласно нейното предназначение и да събира доходите/добивите от нея (например наеми или реколта), без да има право да я отчуждава, променя съществено или унищожава. Правото на ползване е строго лично – то не може да бъде прехвърляно на трети лица, не се наследява и се прекратява най-късно със смъртта на ползвателя (или с прекратяването на юридическото лице, ако е учредено в негова полза). Определението се базира на общите принципи на вещното право, тъй като точните норми липсват в предоставените извадки.

В кои закони и нормативни актове се среща?

Уредбата на правото на ползване се намира в Закона за собствеността (ЗС). То се учредява най-често с правна сделка под формата на нотариален акт (например при дарение или продажба на имот, при която старият собственик си запазва правото да живее в него до края на дните си) или чрез завещание.

Собственикът на вещта (наричан “гол собственик”) запазва правото си на разпореждане с имота, но всеки нов купувач е длъжен да търпи ползвателя до изтичане на срока на правото му на ползване. Поради липсата на конкретните членове в приложените материали от ЗС, точни цитати не могат да бъдат посочени въз основа на тях.

Свързани понятия

владение, право на строеж, суперфиция, нотариален акт