Какво означава единствено жилище в правото?

Какво означава единствено жилище?

Единственото жилище е недвижим имот, който е единствен за дадено физическо лице и реално му служи за задоволяване на неговите и на семейството му жилищни нужди. Този статут е от изключителна важност в изпълнителното производство, тъй като законът предвижда несеквестируемост – забрана за съдебния или публичния изпълнител да насочва принудително изпълнение (да продава) единственото жилище на длъжника. Тази закрила отпада, ако длъжникът доброволно е ипотекирал имота си за обезпечаване на кредит към банка или друг кредитор.

В кои закони и нормативни актове се среща?

Защитата на единственото жилище срещу принудително изпълнение е уредена в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Тъй като специфичните норми за несеквестируемостта липсват в предоставените извадки, дефиницията се базира на общите процесуални принципи.

Близко по смисъл и значение е понятието “основно жилище” за целите на данъчното облагане по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на ЗМДТ, това е “имотът, който служи за задоволяване на жилищните нужди на гражданина и членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината”. За основно жилище собствениците ползват законово намаление на данъка върху недвижимите имоти.

Свързани понятия

принудително изпълнение, изпълнително дело, опис на имущество, етажна собственост