Какво означава фактическо съжителство (на съпружески начала)?

Какво означава фактическо съжителство?

Фактическото съжителство (често наричано в закона “фактическо съжителство на съпружески начала”) е доброволно съвместно съжителство на две пълнолетни лица, които живеят заедно и споделят общо домакинство, без да имат официално сключен граждански брак. В българското право това съжителство не е напълно приравнено на брака (например по отношение на наследяването или съпружеската имуществена общност), но поражда определени правни последици, сходни с тези при брака – особено при преценката за конфликт на интереси, за защита от домашно насилие или относно правата на децата.

В кои закони и нормативни актове се среща?

Понятието е дефинирано в няколко нормативни акта за специфични нужди.

Според легалната дефиниция в § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на Закона за съдебната власт, “фактическо съжителство на съпружески начала” е “доброволно съвместно съжителство на съпружески начала на две пълнолетни лица, по отношение на които не съществува родство, представляващо пречка за встъпване в брак, което е продължило повече от две години и при което лицата се грижат един за друг и за общо домакинство”. То се взема предвид при преценката за наличие на “свързани лица” (§ 1, т. 3, буква “а” от допълнителните разпоредби на ЗСВ).

Въпросите, касаещи децата, родени по време на фактическо съжителство (извънбрачните деца), тяхното припознаване и правото им на издръжка, са изцяло уредени и приравнени към тези на родените в брак деца съгласно Семейния кодекс.

Свързани понятия

издръжка, извънбрачно дете, родителски права, припознаване