Какво означава изпитателен срок в правото?

Какво означава изпитателен срок?

Изпитателният срок има две основни проявления в българското законодателство – в трудовото и в наказателното право.

В контекста на трудовите правоотношения, това е срок, уговорен в трудовия договор, през който работодателят проверява дали работникът или служителят е годен да изпълнява възложената работа, или съответно работникът проверява дали работата е подходяща за него.

В наказателното право изпитателният срок е периодът при “условната присъда” (условно осъждане), през който ефективното изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода” се отлага. Ако през този срок осъденият не извърши ново престъпление, отложеното наказание не се търпи реално. Тъй като в предоставените извадки липсва пълната материалноправна уредба, това определение почива на общата правна доктрина.

В кои закони и нормативни актове се среща?

В трудовото право изпитателният срок е регламентиран в Кодекса на труда (КТ). Договорът със срок за изпитване може да бъде сключен за максимален период до 6 месеца, като през това време страната, в чиято полза е уговорен срокът, може да прекрати договора без предизвестие.

В наказателното право институтът на условното осъждане и съпътстващият го изпитателен срок са уредени в Общата част на Наказателния кодекс (НК). Продължителността му се определя от съда и може да бъде от 3 до 5 години. Поради липсата на изчерпателните текстове в приложените материали от КТ и НК, точни членове не могат да бъдат цитирани въз основа на тях.

Свързани понятия

трудов договор, предизвестие, условна присъда, ефективна присъда