Какво означава неплатен отпуск според Кодекса на труда?

Какво означава неплатен отпуск?

Неплатеният отпуск е вид отпуск, по време на който трудовото правоотношение се запазва, но работникът или служителят е временно освободен от задължението си да престира труд, а работодателят съответно е освободен от задължението да му изплаща трудово възнаграждение. За да бъде ползван, той задължително трябва да бъде поискан от работника и разрешен от работодателя, освен в изрично предвидените от закона случаи, когато работодателят е длъжен да го разреши. Тъй като в предоставените извадки липсва пълната трудовоправна уредба, това определение почива на общите принципи на трудовото право.

В кои закони и нормативни актове се среща?

Институтът на неплатения отпуск е подробно регламентиран в Кодекса на труда (КТ).

Законът определя конкретни правила относно това коя част от неплатения отпуск се зачита за трудов и осигурителен стаж (по правило до 30 работни дни в една календарна година се признават за трудов стаж). Освен стандартния неплатен отпуск по искане на работника, КТ урежда и целеви неплатени отпуски – например за отглеждане на дете до 8-годишна възраст или при провеждане на стачки. Поради липсата на конкретните разпоредби в приложените материали от Кодекса на труда, точни членове не могат да бъдат цитирани въз основа на тях.

Свързани понятия

трудов стаж, платен годишен отпуск, отпуск за отглеждане на дете