Какво означава право на задържане по ЗЗД и ЗС?

Какво означава право на задържане?

Правото на задържане е специфично правно защитно средство (обезпечение), което дава юридическата възможност на лице, в чието фактическо държане правомерно се намира чужда движима или недвижима вещ, да откаже да я върне на нейния собственик (длъжника). Това право може да се упражнява дотогава, докато длъжникът не удовлетвори определено изискуемо вземане на задържащия, което е възникнало във връзка със запазването, поддържането, подобряването на същата тази вещ или от причинени от нея вреди. Чрез задържането кредиторът оказва законен натиск върху длъжника да изпълни задължението си.

В кои закони и нормативни актове се среща?

Общата облигационна уредба на правото на задържане се съдържа в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Специфична и много често приложима хипотеза е уредена в Закона за собствеността (ЗС). Според вещното право, добросъвестният владелец (лице, което владее имота въз основа на правно основание, което го прави собственик, без да знае, че праводателят му не е бил собственик) има право да иска стойността на направените от него полезни и необходими разноски за имота. До заплащането на тези суми от истинския собственик, владелецът има право на задържане върху вещта. Поради липсата на изчерпателните текстове в приложените материали от ЗЗД и ЗС, конкретни членове за процедурата не могат да бъдат цитирани въз основа на тях.

Свързани понятия

владение, право на ползване, обезщетение за вреди