Какво означава владение според вещното право?

Какво означава владение?

Владението е основен институт на вещното право. То представлява фактическо състояние, при което едно лице (владелец) упражнява фактическа власт върху дадена вещ (обективен елемент) и същевременно има намерението да я държи като своя собствена (субективен елемент). Точно намерението за “своене” (да се отнасяш към вещта като към своя) отличава владението от “държането” (при което лицето, например наемател, упражнява фактическата власт, но признава, че вещта е чужда). Владението е от изключителна важност, тъй като, ако продължи необезпокоявано определен период от време, може да доведе до придобиване на правото на собственост върху вещта чрез придобивна давност.

В кои закони и нормативни актове се среща?

Владението, неговите видове, начините на защита и последиците му са уредени в Закона за собствеността (ЗС).

Законът презумпира (предполага), че онзи, който упражнява фактическа власт върху вещта, я държи за себе си, докато не се докаже противното. Добросъвестният владелец се ползва с определени привилегии – например той има право да задържи вещта до заплащане на направените от него подобрения (право на задържане) и събира добивите от нея до предявяването на иск от действителния собственик. Поради липсата на изчерпателните текстове в приложените материали от ЗС, конкретни членове за защитата на владението не могат да бъдат цитирани въз основа на тях.

Свързани понятия

придобивна давност, право на ползване, право на задържане, евикция