Какво означава сервитутно право в закона?

Какво означава сервитутно право?

Сервитутното право е ограничено вещно право, което представлява тежест, наложена върху един недвижим имот (наричан служещ имот) в полза на друг имот (господстващ имот) или за нуждите на изграждането и експлоатацията на обществени мрежи. То ограничава собственика на служещия имот да го ползва в пълен обем и го задължава да търпи определени действия от страна на титуляря на сервитута – например право на преминаване през двора му, прокарване на водопровод, електропровод или газопровод.

В кои закони и нормативни актове се среща?

Устройствените и техническите аспекти на сервитутните права са регламентирани в Закона за устройство на територията (ЗУТ). Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 33 от допълнителните разпоредби на ЗУТ, “сервитутна ивица” е част от поземлен имот около мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, за която с нормативен акт са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот.

По отношение на кадастралното отразяване, Наредба № рд-02-20-5 дефинира “зона на ограничение” като затворен контур, в обхвата на който попадат един или няколко поземлени имота, за които е въведено ограничение в ползването, или която представлява сервитутна ивица по смисъла на ЗУТ (§ 1, т. 20 от допълнителните разпоредби на Наредбата). При създаването на кадастралната карта за съответния имот се записват номер на зоната на ограничение, площта, засегната от нея, както и идентификаторът на господстващия имот (чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредбата).

Свързани понятия

право на ползване, право на строеж, разрешение за строеж, сервитутно право