Какво означава евикция в българското гражданско право?

Какво означава евикция?

Евикцията (съдебно отстраняване) представлява правна ситуация, при която купувачът по договор за покупко-продажба бива лишен изцяло или частично от собствеността или владението върху закупената вещ въз основа на влязло в сила съдебно решение. Това се случва, когато трето лице докаже пред съда, че притежава по-силни вещни права върху същата вещ (например, че то е истинският собственик или има право на ползване), и тези права са възникнали преди момента на продажбата. При евикция продавачът носи отговорност пред купувача за неизпълнение на задължението си да му прехвърли чиста от чужди права собственост. Тъй като в предоставените извадки липсва пълната материалноправна уредба за продажбата, това определение почива на общата облигационна теория.

В кои закони и нормативни актове се среща?

Институтът на отговорността за съдебно отстраняване (евикция) е уреден в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) в раздела за договора за продажба.

При настъпване на евикция добросъвестният купувач (който не е знаел по време на покупката за правата на третото лице) има право да развали договора за продажба и да иска от продавача връщане на платената цена, както и обезщетение за направените разноски по вещта, разноските по съдебните дела и други претърпени вреди. Поради липсата на конкретните разпоредби в приложените материали от ЗЗД, точни членове не могат да бъдат цитирани въз основа на тях.

Свързани понятия

разваляне на договор, неоснователно обогатяване, владение, нотариален акт