Какво означава суперфиция (право на строеж)?

Какво означава суперфиция?

Суперфицията, по-известна в българското законодателство като право на строеж, е ограничено вещно право върху чужд недвижим имот. То дава юридическата възможност на едно лице (суперфициар) да изгради и да задържи в своя изключителна собственост постройка (сграда) върху или под повърхността на земя, която принадлежи на друго лице. В резултат на това се създава разделна собственост – собственикът на земята е различен от собственика на сградата върху нея. Тъй като в предоставените извадки липсва пълната материалноправна уредба, това определение почива на общите принципи на вещното право.

В кои закони и нормативни актове се среща?

Материята е регламентирана основно в Закона за собствеността (ЗС) и Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Суперфицията се учредява най-често чрез правна сделка под формата на нотариален акт. Тя е от съществено значение при модерното строителство, където инвеститорът придобива само правото да построи сградата, без да купува самия терен. Ако правото на строеж не бъде упражнено чрез фактическо изграждане на сградата в рамките на 5 години от учредяването му, то се погасява по давност. Поради липсата на конкретните членове в приложените материали от ЗС, точни цитати не могат да бъдат посочени въз основа на тях.

Свързани понятия

право на строеж, право на ползване, нотариален акт, етажна собственост